Не е съдба

Дъхът ти есенен по мене пламва,

на устните разлива се горчиво,

трептя в очакване, гореща лава

из вените препуска диво.

Разрошва вятърът коси от нощи

в които името ти грее ярко

въздишките копнежи носят,

а аз съм твоя половина жарка.

И капе времето- рубинен разрез,

настръхналата кожа на света,

бленува нежности под кървав залез

в прегръдките уханни на греха.

Ти днес обичай ме сред мрак копринен

в обятията сластни на нощта

две вечности да сме, единни,

макар и нивга със една съдба...