Не е съдба
Дъхът ти есенен по мене пламва,
на устните разлива се горчиво,
трептя в очакване, гореща лава
из вените препуска диво.
Разрошва вятърът коси от нощи
в които името ти грее ярко
въздишките копнежи носят,
а аз съм твоя половина жарка.
И капе времето- рубинен разрез,
настръхналата кожа на света,
бленува нежности под кървав залез
в прегръдките уханни на греха.
Ти днес обичай ме сред мрак копринен
в обятията сластни на нощта
две вечности да сме, единни,
макар и нивга със една съдба...
© Мария Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used