Nov 28, 2025, 10:14 AM

Не е съдба

  Poetry » Love
116 0 0

Дъхът ти есенен по мене пламва,

на устните разлива се горчиво,

трептя в очакване, гореща лава

из вените препуска диво.

 

Разрошва вятърът коси от нощи

в които името ти грее ярко

въздишките копнежи носят,

а аз съм твоя половина жарка.

 

И капе времето- рубинен разрез,

настръхналата кожа на света,

бленува нежности под кървав залез

в прегръдките уханни на греха.

 

Ти днес обичай ме сред мрак копринен

в обятията сластни на нощта

две вечности да сме, единни,

макар и нивга със една съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...