Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто

природата се подготвя за дълга почивка.

Дървесните сокове тръгват към земната гръд

освободени от грижи и от листна обвивка.

На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там

сбогом взима си всяко листенце с дървото.

После се слива в килим, изтъкан от копнеж

със своите багри да изпъстри платното.

Слънчев лъч обгръща с нисък поклон

долината и островърхите дебри

Есента зазвучава с празничен камертон

развихрила четки, от охра до пурпур потребни.