11 jun 2014, 22:48

Не е вярно, че има сбогуване

  Poesía » Otra
909 0 19

                           Не е вярно, че има забрава.

                           Отпечатъци, сенки, следи –

                           в музея на душата ти остават

                           да напомнят за всяко "преди".

 

                           Не е вярно, че има сбогуване!

                           Всъщност залезът изгрев е утре,

                           а нещата, които загубваме,

                           ги намираме в нечие утро.

 

                           При поредното тъжно отплуване

                           на брега си оставил сърцето си,

                           но във някакво чуждо бленуване

                           някой друг ще го стопли в ръцете си.

 

                           Има  дълго и сложно редуване –

                           светлина, тъмнина... Кръговрат...

                           Отлетели на юг за зимуване,

                           летни птици се връщат обратно.

 

                           Има дълго, самотно пътуване.

                           Всяка гара е край и начало.

                           Всичко черно е само сънувано,

                           след съня ти... отново е бяло!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имах нужда да прочета твоя стих. Благодаря Ти
  • "Всичко черно е само сънувано,
    след съня ти... отново е бяло"


    Хареса ми!!!
  • "Не е вярно, че има забрава.
    Отпечатъци, сенки, следи –
    в музея на душата ти остават
    да напомнят за всяко "преди"."
    ..........................................
    Прекрасен, оптимистичен стих с много мъдро
    послание, което съдържа непреходни общочовешки
    ценности! Поздрави!
  • А на мен някаква тъга ми навява - по безвъзвратно отминали бели дни...
  • Точно!
    Браво, Раде

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...