11.06.2014 г., 22:48 ч.

Не е вярно, че има сбогуване 

  Поезия » Друга
707 0 19

                           Не е вярно, че има забрава.

                           Отпечатъци, сенки, следи –

                           в музея на душата ти остават

                           да напомнят за всяко "преди".

 

                           Не е вярно, че има сбогуване!

                           Всъщност залезът изгрев е утре,

                           а нещата, които загубваме,

                           ги намираме в нечие утро.

 

                           При поредното тъжно отплуване

                           на брега си оставил сърцето си,

                           но във някакво чуждо бленуване

                           някой друг ще го стопли в ръцете си.

 

                           Има  дълго и сложно редуване –

                           светлина, тъмнина... Кръговрат...

                           Отлетели на юг за зимуване,

                           летни птици се връщат обратно.

 

                           Има дълго, самотно пътуване.

                           Всяка гара е край и начало.

                           Всичко черно е само сънувано,

                           след съня ти... отново е бяло!

 

 

 

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имах нужда да прочета твоя стих. Благодаря Ти
  • "Всичко черно е само сънувано,
    след съня ти... отново е бяло"


    Хареса ми!!!
  • "Не е вярно, че има забрава.
    Отпечатъци, сенки, следи –
    в музея на душата ти остават
    да напомнят за всяко "преди"."
    ..........................................
    Прекрасен, оптимистичен стих с много мъдро
    послание, което съдържа непреходни общочовешки
    ценности! Поздрави!
  • А на мен някаква тъга ми навява - по безвъзвратно отминали бели дни...
  • Точно!
    Браво, Раде
  • „Всъщност залезът изгрев е утре.“ Споделям оптимизма ти, Рада!
  • Винаги с удоволствие откривам твоето близко светоусещане и се смирявам пред финеса, с който твориш!
    Чудесен стих, Рада!
  • Благодаря ви много, скъпи ми приятели!
  • Ммммммм разкош Много хубаво бе Рада. Чудно е.
  • Чудесно, Рада!
  • Преливане на една реалност в друга. Всяко четиристишие е като завъртане на монадата с половин оборот. Мъничко съм изненадан - приятно изненадан, че авторът следва с подобна категоричност посоката, включая и финала - от черно към бяло.
    Смислено произведение, притежаващо и доста добра изчерпателност.
    Подобно на преждекоментиралите, и аз те поздравявам за тази оптимистична линия, Рада!
  • Не е вярно, че има забрава, че има сбогуване ... категорично права си, Рада! Всичко е Кръговрат!
    Благодаря за заряда, който ми даде!
  • Другите са го казали преди мене, няма да ги повтарям, само ще ти кажа - хареса ми много този оптимистичен финал: " Всичко черно е само сънувано,след съня ти... отново е бяло!" Поздрав, Ради!
  • От тук струи много философия.

    Особено ми хареса:

    "Има дълго и сложно редуване –
    светлина, тъмнина... Кръговрат...
    Отлетели на юг за зимуване,
    летни птици се връщат обратно."

    Истинно, Раде!
  • Мъдро и въздействащо!
  • Харесах умело преплетената доза тъга, философска мъдрост и финален оптимизъм!
  • Браво! Всъщност винаги ни липсва невзетото, но пък с нас е това, което не взехме...
  • Стих-паметка на оптимиста! Дълбока философия и невероятен позитивизъм!
  • Диалектика поднесена в изящна поетична форма! Зареждаща /поне мен с оптимизъм/, породен от своеобразния кръговрат. Четях стихотворението и ми се породи усещането за дежавю, което силно ме стресна първоначално. Но после открих едно логично обяснение на феномена, което внесе успокоение в душата ми.

    Поздравление, Рада!
Предложения
: ??:??