11.06.2014 г., 22:48

Не е вярно, че има сбогуване

902 0 19

                           Не е вярно, че има забрава.

                           Отпечатъци, сенки, следи –

                           в музея на душата ти остават

                           да напомнят за всяко "преди".

 

                           Не е вярно, че има сбогуване!

                           Всъщност залезът изгрев е утре,

                           а нещата, които загубваме,

                           ги намираме в нечие утро.

 

                           При поредното тъжно отплуване

                           на брега си оставил сърцето си,

                           но във някакво чуждо бленуване

                           някой друг ще го стопли в ръцете си.

 

                           Има  дълго и сложно редуване –

                           светлина, тъмнина... Кръговрат...

                           Отлетели на юг за зимуване,

                           летни птици се връщат обратно.

 

                           Има дълго, самотно пътуване.

                           Всяка гара е край и начало.

                           Всичко черно е само сънувано,

                           след съня ти... отново е бяло!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имах нужда да прочета твоя стих. Благодаря Ти
  • "Всичко черно е само сънувано,
    след съня ти... отново е бяло"


    Хареса ми!!!
  • "Не е вярно, че има забрава.
    Отпечатъци, сенки, следи –
    в музея на душата ти остават
    да напомнят за всяко "преди"."
    ..........................................
    Прекрасен, оптимистичен стих с много мъдро
    послание, което съдържа непреходни общочовешки
    ценности! Поздрави!
  • А на мен някаква тъга ми навява - по безвъзвратно отминали бели дни...
  • Точно!
    Браво, Раде

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...