Jun 11, 2014, 10:48 PM

Не е вярно, че има сбогуване

  Poetry » Other
903 0 19

                           Не е вярно, че има забрава.

                           Отпечатъци, сенки, следи –

                           в музея на душата ти остават

                           да напомнят за всяко "преди".

 

                           Не е вярно, че има сбогуване!

                           Всъщност залезът изгрев е утре,

                           а нещата, които загубваме,

                           ги намираме в нечие утро.

 

                           При поредното тъжно отплуване

                           на брега си оставил сърцето си,

                           но във някакво чуждо бленуване

                           някой друг ще го стопли в ръцете си.

 

                           Има  дълго и сложно редуване –

                           светлина, тъмнина... Кръговрат...

                           Отлетели на юг за зимуване,

                           летни птици се връщат обратно.

 

                           Има дълго, самотно пътуване.

                           Всяка гара е край и начало.

                           Всичко черно е само сънувано,

                           след съня ти... отново е бяло!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имах нужда да прочета твоя стих. Благодаря Ти
  • "Всичко черно е само сънувано,
    след съня ти... отново е бяло"


    Хареса ми!!!
  • "Не е вярно, че има забрава.
    Отпечатъци, сенки, следи –
    в музея на душата ти остават
    да напомнят за всяко "преди"."
    ..........................................
    Прекрасен, оптимистичен стих с много мъдро
    послание, което съдържа непреходни общочовешки
    ценности! Поздрави!
  • А на мен някаква тъга ми навява - по безвъзвратно отминали бели дни...
  • Точно!
    Браво, Раде

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...