20 ago 2009, 23:43

Не е за теб, което е зад зениците

  Poesía
670 0 2

Светлината не достига. Сумрачно е.
Не присвивай очи, не ни трябва светлина.
Музиката е твърде провлачена,
но ти чуваш ли я въобще сега?

Вятърът не достига. Горещо е.
Нима си задъхан още сега?
В алкохола ли си изгубил нещо
или твърде малко си пил досега?

Чувствата не достигат. Непонятно е.
Аз не ти предлагам онова,
което ще ти върне възприятията.
Аз съм за тази нощ. Не гледай в мен така...

Парите ли не достигат? Защо все още ме гледаш?
Каквото е зад ирисите и зениците ми, го остави.
Вземи, каквото е под роклята и бельото, платена съм,
но в душата ми не пипай. И твоята в себе си пази.

20.08.2009г.
гр.Плая Дел Инглес

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...