Aug 20, 2009, 11:43 PM

Не е за теб, което е зад зениците

  Poetry
665 0 2

Светлината не достига. Сумрачно е.
Не присвивай очи, не ни трябва светлина.
Музиката е твърде провлачена,
но ти чуваш ли я въобще сега?

Вятърът не достига. Горещо е.
Нима си задъхан още сега?
В алкохола ли си изгубил нещо
или твърде малко си пил досега?

Чувствата не достигат. Непонятно е.
Аз не ти предлагам онова,
което ще ти върне възприятията.
Аз съм за тази нощ. Не гледай в мен така...

Парите ли не достигат? Защо все още ме гледаш?
Каквото е зад ирисите и зениците ми, го остави.
Вземи, каквото е под роклята и бельото, платена съм,
но в душата ми не пипай. И твоята в себе си пази.

20.08.2009г.
гр.Плая Дел Инглес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...