20 авг. 2009 г., 23:43

Не е за теб, което е зад зениците

669 0 2

Светлината не достига. Сумрачно е.
Не присвивай очи, не ни трябва светлина.
Музиката е твърде провлачена,
но ти чуваш ли я въобще сега?

Вятърът не достига. Горещо е.
Нима си задъхан още сега?
В алкохола ли си изгубил нещо
или твърде малко си пил досега?

Чувствата не достигат. Непонятно е.
Аз не ти предлагам онова,
което ще ти върне възприятията.
Аз съм за тази нощ. Не гледай в мен така...

Парите ли не достигат? Защо все още ме гледаш?
Каквото е зад ирисите и зениците ми, го остави.
Вземи, каквото е под роклята и бельото, платена съм,
но в душата ми не пипай. И твоята в себе си пази.

20.08.2009г.
гр.Плая Дел Инглес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...