20 авг. 2009 г., 23:43

Не е за теб, което е зад зениците

671 0 2

Светлината не достига. Сумрачно е.
Не присвивай очи, не ни трябва светлина.
Музиката е твърде провлачена,
но ти чуваш ли я въобще сега?

Вятърът не достига. Горещо е.
Нима си задъхан още сега?
В алкохола ли си изгубил нещо
или твърде малко си пил досега?

Чувствата не достигат. Непонятно е.
Аз не ти предлагам онова,
което ще ти върне възприятията.
Аз съм за тази нощ. Не гледай в мен така...

Парите ли не достигат? Защо все още ме гледаш?
Каквото е зад ирисите и зениците ми, го остави.
Вземи, каквото е под роклята и бельото, платена съм,
но в душата ми не пипай. И твоята в себе си пази.

20.08.2009г.
гр.Плая Дел Инглес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...