24 ene 2009, 23:12

Не един живот 

  Poesía » Civil
708 0 5

Поредна вечер се прибира изморен,

прашен и пиян, и гладен.

Денят му пак е бил ограбен

и неспокоен ще е краткият му сън.

Живота псува безразборно,

че бил виновникът за всичко.

Наред осъжда той правителства

и крещи «Еднакви сте ми всички!>>

И така в нерадости и гняв

ще премине не един живот.

В спорове кой бил крив, кой прав.

Въпросите без отговор ще си останат.

Поредна вечер, след пореден ден,

отново разгневен и пак пиян,

не ще помисли, че може и последен

да бъде този ден неизживян.

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??