24 ene 2009, 23:12

Не един живот

  Poesía » Civil
1K 0 5

Поредна вечер се прибира изморен,

прашен и пиян, и гладен.

Денят му пак е бил ограбен

и неспокоен ще е краткият му сън.

Живота псува безразборно,

че бил виновникът за всичко.

Наред осъжда той правителства

и крещи «Еднакви сте ми всички!>>

И така в нерадости и гняв

ще премине не един живот.

В спорове кой бил крив, кой прав.

Въпросите без отговор ще си останат.

Поредна вечер, след пореден ден,

отново разгневен и пак пиян,

не ще помисли, че може и последен

да бъде този ден неизживян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...