Не един живот
Поредна вечер се прибира изморен,
прашен и пиян, и гладен.
Денят му пак е бил ограбен
и неспокоен ще е краткият му сън.
Живота псува безразборно,
че бил виновникът за всичко.
Наред осъжда той правителства
и крещи «Еднакви сте ми всички!>>
И така в нерадости и гняв
ще премине не един живот.
В спорове кой бил крив, кой прав.
Въпросите без отговор ще си останат.
Поредна вечер, след пореден ден,
отново разгневен и пак пиян,
не ще помисли, че може и последен
да бъде този ден неизживян.
© Кали Пламенова All rights reserved.
