26 ago 2004, 9:16

Не-еротично

  Poesía
2.3K 1 5
Аз съм тръпнеща бяла душа,
лист хартия е моята кожа.
Ще напишеш ли с устни сега
върху нея - "Обичам те!"? Може
да осъмнем пред нова зора,
разцъфтяла отвъд хоризонта
като прасковен цвят в пролетта...
Напиши, напиши... Ще запомня
твоя почерк, разтворил нощта
в теменужено-синьо мастило...

Ти със устни изписваш сега
мълчаливо - "Обичам те, мила!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Симова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано мастилото не свършва!
  • Къде са се изгубили всички негативни изказвания за тебе? Ти наистина пишеш прекрасно, но не е честно да се изтриват мненията, които не ти изнасят. Или го прави някой, който ти е приятел? И това стихотворение ми харесва!
  • Много, много ми хареса.Както и всичко останало твое Има творби, които вдъхновяват и ето една такава.
  • Минков, според мен не си прав да се изказваш така, но в крайна сметка това е собственото ти мнение и никой не може да те спре да го кажеш, аз поне нямам намерение да го правя.
    Руми - стихчето действително не е лошо.
  • Митко, моля те, не прави такива изказвания.
    Сайтът е на доста високо ниво. Това, че на теб ти допадат моите неща, не означава, че аз съм най-талантлива. Въпрос на вкус е.
    Например на едно друго място в Мрежата, всеобщият любимец на мен ми е толкова "постен", че направо ми се повдига от него... И подозирам, че това се дължи на превъзнасянето му.
    Не настройвай хората срещу мен, моля те. Всеки пишещ влага душата си в това, което пише.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...