26.08.2004 г., 9:16

Не-еротично

2.3K 1 5
Аз съм тръпнеща бяла душа,
лист хартия е моята кожа.
Ще напишеш ли с устни сега
върху нея - "Обичам те!"? Може
да осъмнем пред нова зора,
разцъфтяла отвъд хоризонта
като прасковен цвят в пролетта...
Напиши, напиши... Ще запомня
твоя почерк, разтворил нощта
в теменужено-синьо мастило...

Ти със устни изписваш сега
мълчаливо - "Обичам те, мила!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано мастилото не свършва!
  • Къде са се изгубили всички негативни изказвания за тебе? Ти наистина пишеш прекрасно, но не е честно да се изтриват мненията, които не ти изнасят. Или го прави някой, който ти е приятел? И това стихотворение ми харесва!
  • Много, много ми хареса.Както и всичко останало твое Има творби, които вдъхновяват и ето една такава.
  • Минков, според мен не си прав да се изказваш така, но в крайна сметка това е собственото ти мнение и никой не може да те спре да го кажеш, аз поне нямам намерение да го правя.
    Руми - стихчето действително не е лошо.
  • Митко, моля те, не прави такива изказвания.
    Сайтът е на доста високо ниво. Това, че на теб ти допадат моите неща, не означава, че аз съм най-талантлива. Въпрос на вкус е.
    Например на едно друго място в Мрежата, всеобщият любимец на мен ми е толкова "постен", че направо ми се повдига от него... И подозирам, че това се дължи на превъзнасянето му.
    Не настройвай хората срещу мен, моля те. Всеки пишещ влага душата си в това, което пише.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...