26.08.2004 г., 9:16

Не-еротично

2.3K 1 5
Аз съм тръпнеща бяла душа,
лист хартия е моята кожа.
Ще напишеш ли с устни сега
върху нея - "Обичам те!"? Може
да осъмнем пред нова зора,
разцъфтяла отвъд хоризонта
като прасковен цвят в пролетта...
Напиши, напиши... Ще запомня
твоя почерк, разтворил нощта
в теменужено-синьо мастило...

Ти със устни изписваш сега
мълчаливо - "Обичам те, мила!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано мастилото не свършва!
  • Къде са се изгубили всички негативни изказвания за тебе? Ти наистина пишеш прекрасно, но не е честно да се изтриват мненията, които не ти изнасят. Или го прави някой, който ти е приятел? И това стихотворение ми харесва!
  • Много, много ми хареса.Както и всичко останало твое Има творби, които вдъхновяват и ето една такава.
  • Минков, според мен не си прав да се изказваш така, но в крайна сметка това е собственото ти мнение и никой не може да те спре да го кажеш, аз поне нямам намерение да го правя.
    Руми - стихчето действително не е лошо.
  • Митко, моля те, не прави такива изказвания.
    Сайтът е на доста високо ниво. Това, че на теб ти допадат моите неща, не означава, че аз съм най-талантлива. Въпрос на вкус е.
    Например на едно друго място в Мрежата, всеобщият любимец на мен ми е толкова "постен", че направо ми се повдига от него... И подозирам, че това се дължи на превъзнасянето му.
    Не настройвай хората срещу мен, моля те. Всеки пишещ влага душата си в това, което пише.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...