Не гледайте ме - просто съм любов
Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша.
Ще ви редя римувани слова.
Че имам ги несметно - до излишък
и пиша стрикно - все по правила.
Не виждате ли колко съм перфектна.
Ту амфибрахийна, ту анапестна.
Не съм си даже лягала нощес.
Затуй пък стихище роди се днес.
Ще остарявам в транс като поема.
Нечетена и неозлочестена.
Мъжете зли заобикалят покрай мен,
недоразбрали моя стих свещен.
Но и какво ли биха те ми дали.
Аз дружки имам - мои верни хали.
Четем си се - неспирно се четем.
Да можехме и дружно да умрем.
Подготвям пак поредна стихосбирка.
В мен геният лети - не иска спирка.
И аз съм пламенната му любима.
Едва ли друга някога ще има.
Но знайте моля - пиша за любов.
От ден на ден все по-любовна ставам.
Аз без любов злокачествено натежавам.
Римувам я със страстния си зов!
Бел. на автора. В стихотворението не е визирана конкретна личност, а една ситуационна система.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не можеш да си представиш колко си прав, приятелю! Подобни личности има много и е трудно човек да се спаси от болестта на своето его, което почесано само с перце, добива чудовищни размери...
Но стихът ти и чудесен и аз смело го поставям в мои Любими и Избрани. -
Самоиронията винаги е била на висота, тя няма цена, не можеш да си я купиш. Ти си я показал в хумористичен стил, Ами интересно! Поздравления
-
"Не гледайте ме - просто съм любов"
-
Не е трудно да се живее в един свят на тотален контрол:лесно се обичаме и бързо забравяме, сменяме маските с благоприличие от фалшиви надежди и чувства...
Почти всички знаем за себе си онова, което искаме да прикрием с блясъка на илюзиите!
Но колко са силните, за да го признаят!?
Мисля че, Младен е един от тях,въпреки, че в случая иронично показва колко пошлост дефилира щастлива и арогантна!
Поздравления за смелата позиция, Младен! -
Колкото по-рано разберем, че сме незначителни извън пределите на своя кръг и оставим всеки да надува кръга си като балон колкото си иска, да го размята накъдето си иска и защото си иска, да го пука или да полита с него, да е щастлив или тъжен, обичащ или мразещ... Толкова по-комфортно и спокойно ще дищаме.
Разирам, че сарказмът ти е насочен към графоманията, суетнята, която съпътства творческите съобщества и преекспонираната женственост, но си прав, че всеки може да промени Само себе си!
То и несътвореното си се чете някъде си! Хубави разсъждения, Младене и умерено изразени.
А така се разсмях с мъжете зли😜😜😜
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Но, ако дадем шанс на самопризналата се "перфектност", може и да роди нещо неписано
В любими, разбира се!