27 нояб. 2020 г., 16:37  

Не гледайте ме - просто съм любов

774 10 5

Със римите доникъде не стигнах.

Без римите пък просто не съм аз.

Една жена без възраст и години,

но поетеса пишеща в захлас.

 

До сетния си миг така ще пиша.

Ще ви редя римувани слова.

Че имам ги несметно - до излишък

и пиша стрикно - все по правила.

 

Не виждате ли колко съм перфектна.

Ту амфибрахийна, ту анапестна.

Не съм си даже лягала нощес.

Затуй пък стихище роди се днес.

 

Ще остарявам в транс като поема.

Нечетена и неозлочестена.

Мъжете зли заобикалят покрай мен,

недоразбрали моя стих свещен.

 

Но и какво ли биха те ми дали.

Аз дружки имам - мои верни хали.

Четем си се - неспирно се четем.

Да можехме и дружно да умрем.

 

Подготвям пак поредна стихосбирка.

В мен геният лети - не иска спирка.

И аз съм пламенната му любима.

Едва ли друга някога ще има.

 

Но знайте моля - пиша за любов.

От ден на ден все по-любовна ставам.

Аз без любов злокачествено натежавам.

Римувам я със страстния си зов!

 

 

 

Бел. на автора. В стихотворението не е визирана конкретна личност, а една ситуационна система.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Захласна ме", ей! И сарказмът ти е добър! Поздравления!
    Но, ако дадем шанс на самопризналата се "перфектност", може и да роди нещо неписано "Геният лети" ...очаквай неочакваното)))
    В любими, разбира се!
  • Самоиронията винаги е била на висота, тя няма цена, не можеш да си я купиш. Ти си я показал в хумористичен стил, Ами интересно! Поздравления
  • "Не гледайте ме - просто съм любов"
  • Не е трудно да се живее в един свят на тотален контрол:лесно се обичаме и бързо забравяме, сменяме маските с благоприличие от фалшиви надежди и чувства...
    Почти всички знаем за себе си онова, което искаме да прикрием с блясъка на илюзиите!
    Но колко са силните, за да го признаят!?
    Мисля че, Младен е един от тях,въпреки, че в случая иронично показва колко пошлост дефилира щастлива и арогантна!
    Поздравления за смелата позиция, Младен!
  • Колкото по-рано разберем, че сме незначителни извън пределите на своя кръг и оставим всеки да надува кръга си като балон колкото си иска, да го размята накъдето си иска и защото си иска, да го пука или да полита с него, да е щастлив или тъжен, обичащ или мразещ... Толкова по-комфортно и спокойно ще дищаме.
    Разирам, че сарказмът ти е насочен към графоманията, суетнята, която съпътства творческите съобщества и преекспонираната женственост, но си прав, че всеки може да промени Само себе си!
    То и несътвореното си се чете някъде си! Хубави разсъждения, Младене и умерено изразени.
    А така се разсмях с мъжете зли😜😜😜

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...