27.11.2020 г., 16:37  

Не гледайте ме - просто съм любов

773 10 5

Със римите доникъде не стигнах.

Без римите пък просто не съм аз.

Една жена без възраст и години,

но поетеса пишеща в захлас.

 

До сетния си миг така ще пиша.

Ще ви редя римувани слова.

Че имам ги несметно - до излишък

и пиша стрикно - все по правила.

 

Не виждате ли колко съм перфектна.

Ту амфибрахийна, ту анапестна.

Не съм си даже лягала нощес.

Затуй пък стихище роди се днес.

 

Ще остарявам в транс като поема.

Нечетена и неозлочестена.

Мъжете зли заобикалят покрай мен,

недоразбрали моя стих свещен.

 

Но и какво ли биха те ми дали.

Аз дружки имам - мои верни хали.

Четем си се - неспирно се четем.

Да можехме и дружно да умрем.

 

Подготвям пак поредна стихосбирка.

В мен геният лети - не иска спирка.

И аз съм пламенната му любима.

Едва ли друга някога ще има.

 

Но знайте моля - пиша за любов.

От ден на ден все по-любовна ставам.

Аз без любов злокачествено натежавам.

Римувам я със страстния си зов!

 

 

 

Бел. на автора. В стихотворението не е визирана конкретна личност, а една ситуационна система.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Захласна ме", ей! И сарказмът ти е добър! Поздравления!
    Но, ако дадем шанс на самопризналата се "перфектност", може и да роди нещо неписано "Геният лети" ...очаквай неочакваното)))
    В любими, разбира се!
  • Самоиронията винаги е била на висота, тя няма цена, не можеш да си я купиш. Ти си я показал в хумористичен стил, Ами интересно! Поздравления
  • "Не гледайте ме - просто съм любов"
  • Не е трудно да се живее в един свят на тотален контрол:лесно се обичаме и бързо забравяме, сменяме маските с благоприличие от фалшиви надежди и чувства...
    Почти всички знаем за себе си онова, което искаме да прикрием с блясъка на илюзиите!
    Но колко са силните, за да го признаят!?
    Мисля че, Младен е един от тях,въпреки, че в случая иронично показва колко пошлост дефилира щастлива и арогантна!
    Поздравления за смелата позиция, Младен!
  • Колкото по-рано разберем, че сме незначителни извън пределите на своя кръг и оставим всеки да надува кръга си като балон колкото си иска, да го размята накъдето си иска и защото си иска, да го пука или да полита с него, да е щастлив или тъжен, обичащ или мразещ... Толкова по-комфортно и спокойно ще дищаме.
    Разирам, че сарказмът ти е насочен към графоманията, суетнята, която съпътства творческите съобщества и преекспонираната женственост, но си прав, че всеки може да промени Само себе си!
    То и несътвореното си се чете някъде си! Хубави разсъждения, Младене и умерено изразени.
    А така се разсмях с мъжете зли😜😜😜

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...