На най-добрата ми приятелка... Мина доста време... Не мога да те преживея... ПОЧИВАЙ В МИР! :(
Тези черни следи ме връщат всеки път,
някъде навътре в мрака, там назад...
Усмихната си пак, а сълзите ми текат
и проклинат: "Мамка му и на този свят".
Сега крещя, отвътре бясно раздирам се
и все си мисля, че си до мене. Глупачка съм.
Ти си тръгна, по дяволите, тръгна си,
дори не идваш често в избелелия ми сън...
По тясната пътека съм и наближавам те,
не гледам в очите ти, а в черни стихове...
Не вярвам в нищо... Давай, обвинявай ме! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse