Не гледам в очите ти, а в черни стихове
Тези черни следи ме връщат всеки път,
някъде навътре в мрака, там назад...
Усмихната си пак, а сълзите ми текат
и проклинат: "Мамка му и на този свят".
Сега крещя, отвътре бясно раздирам се
и все си мисля, че си до мене. Глупачка съм.
Ти си тръгна, по дяволите, тръгна си,
дори не идваш често в избелелия ми сън...
По тясната пътека съм и наближавам те,
не гледам в очите ти, а в черни стихове...
Не вярвам в нищо... Давай, обвинявай ме!
Скарай ми се пак. Дай ми някакъв съвет...
Не вярвам и в този кръст... Прости ми!
Не съм антихрист, не съм! Не хуля Бога!
Черна съм, а ти там ли си? Пътя покажи ми.
Оглушах съвсем, не чух. Каза ли "Сбогом"?
Предаде се, а ПО ДЯВОЛИТЕ, как ми липсваш
с своите стъклени сини очи и закачлива усмивка.
Цветя прекършени в ръцете си стискам,
а ти се отдаде ей така на вечна почивка.
Стига баналности, просто дойдох да те видя...
Ослепявам ли!? Няма те. Силна съм! Погледни ме!
Ала сълзите напират, с ръката ги крия...
Чуваш ли, силна съм! Така е... излъжи ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
