Не  губи човешкото в себе си, не го допускай,

макар на границата понякога да си.

Опази го и на предела да е вече,

та ако ще, с последния си дъх го направи.

То губи се понякога от глупост,

от незнание, от прекомерна гордост,

все неща, присъщи на човека,

като разума, човещината и доброто.

То изгуби ли се, трудно се завръща,

бих казал, че е невъзможно даже.

И много лесно с него всичко истинско си тръгва

за сметка на лъжите и наивните заблуди.

Човешкото в себе си го опази,

то не само на тебе ти е нужно.

Помисли за всички, които имат нужда

от теб и от твоята прегръдка.

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

http://www.youtube.com/watch?v=bih-RIRBte8