Не губи човешкото в себе си, не го допускай,
макар на границата понякога да си.
Опази го и на предела да е вече,
та ако ще, с последния си дъх го направи.
То губи се понякога от глупост,
от незнание, от прекомерна гордост,
все неща, присъщи на човека,
като разума, човещината и доброто.
То изгуби ли се, трудно се завръща,
бих казал, че е невъзможно даже.
И много лесно с него всичко истинско си тръгва
за сметка на лъжите и наивните заблуди.
Човешкото в себе си го опази,
то не само на тебе ти е нужно.
Помисли за всички, които имат нужда
от теб и от твоята прегръдка.
Калин Вълов
http://www.youtube.com/watch?v=bih-RIRBte8
© kalinvalov All rights reserved.