8 mar 2007, 19:10

НЕ ХАРЕСВАМ...ШУМНИТЕ ПРАЗНИЦИ

  Poesía
936 0 16

Не харесвам шумните

празници.

Сред тълпата оставам
невидима сянка.

Големите празници...
Ех, шумните празници!
В тях се празнува дълго

и тежко… И дъх на

шампанско остава по

по устните само.

Друг празник исках.

Да бъде мой и твой,

където само мене  да ме има.

Да ме забележиш

сред всичките жени,

които днес  целува...

Да ме имаш...

За теб се измислих.
Измислих си даже...

Че съм ти

любима.

И празник такъв

си измислих -

Подарих си цветя.

Все едно ти си ги купил.

Помолих се в църква -

Бог да те пази… Да те закриля!

И му обещах през сълзи,

че на празник

за последно ще плача.

Ще съм силна. От утре.

Днес исках само,

само за кратко при теб

да ме има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много, много близко...


    Хубава творба!

  • Все по-близка те чувствам!
  • Честит празник със закъснение!
    Поздравления за стиха!
  • Стихът ти е страхотен,силен,докосващ!!!А празниците...понякога си ги измислям сама,когато ми е хубаво,слагам маса и празнувам сама или събирам тълпа.Ще почна като теб да си подарявам цветя,добре че ме подсети!!!
  • Мотивацията за Радост е специфично и твърде лично отношение към света.
    Тълпата се мотивира за празник без необходимостта да осъзнава причината-просто някой е казал,вероятно той е мислил-УРА.Духовният аристократ се мотивира за Радост и празнува,само когато с разума приеме и душата потвърди основанието на личното усещане.Дори да липсват причините сам ще ги сътвори и ще запали сетивата...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...