8.03.2007 г., 19:10

НЕ ХАРЕСВАМ...ШУМНИТЕ ПРАЗНИЦИ

935 0 16

Не харесвам шумните

празници.

Сред тълпата оставам
невидима сянка.

Големите празници...
Ех, шумните празници!
В тях се празнува дълго

и тежко… И дъх на

шампанско остава по

по устните само.

Друг празник исках.

Да бъде мой и твой,

където само мене  да ме има.

Да ме забележиш

сред всичките жени,

които днес  целува...

Да ме имаш...

За теб се измислих.
Измислих си даже...

Че съм ти

любима.

И празник такъв

си измислих -

Подарих си цветя.

Все едно ти си ги купил.

Помолих се в църква -

Бог да те пази… Да те закриля!

И му обещах през сълзи,

че на празник

за последно ще плача.

Ще съм силна. От утре.

Днес исках само,

само за кратко при теб

да ме има...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много, много близко...


    Хубава творба!

  • Все по-близка те чувствам!
  • Честит празник със закъснение!
    Поздравления за стиха!
  • Стихът ти е страхотен,силен,докосващ!!!А празниците...понякога си ги измислям сама,когато ми е хубаво,слагам маса и празнувам сама или събирам тълпа.Ще почна като теб да си подарявам цветя,добре че ме подсети!!!
  • Мотивацията за Радост е специфично и твърде лично отношение към света.
    Тълпата се мотивира за празник без необходимостта да осъзнава причината-просто някой е казал,вероятно той е мислил-УРА.Духовният аристократ се мотивира за Радост и празнува,само когато с разума приеме и душата потвърди основанието на личното усещане.Дори да липсват причините сам ще ги сътвори и ще запали сетивата...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...