13 sept 2007, 13:30

Не идвай, слънце

  Poesía
1.1K 0 18

Не идвай, слънце, още не,
обичам изгрева, но днес е друго.
Заспивай в огнено небе -
аз искам още да целувам.
Не идвай, остави тъмата
да ни обгръща с таен шлейф
и скрити, да туптят сърцата,
от луда обич запленени.
Не идвай, слънце, още не,
че ветровете ще ни видят,
ще разнесат, че той е с мен
и сенките ще ни завидят.

Не идвай, слънце, още не...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...