Sep 13, 2007, 1:30 PM

Не идвай, слънце

  Poetry
1.1K 0 18

Не идвай, слънце, още не,
обичам изгрева, но днес е друго.
Заспивай в огнено небе -
аз искам още да целувам.
Не идвай, остави тъмата
да ни обгръща с таен шлейф
и скрити, да туптят сърцата,
от луда обич запленени.
Не идвай, слънце, още не,
че ветровете ще ни видят,
ще разнесат, че той е с мен
и сенките ще ни завидят.

Не идвай, слънце, още не...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...