toti555 (toti)
135 967
24 sept 2022, 9:59

Не искааааам ... 

  Poesía » Otra
181 3 10

Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,

тъй ми е олекнало, много ме мързи.

Котката с муцунка само ми се вре,

иска да ме цунка - мен не ми се ще.

Ясна е картинката, отварям врата -

тъжна животинката излиза сама.

Но пред Шаро котката яко ме преде,

плитам си намотката - сипвам си кафе.

Стреснат телефонът поглежда към мен,

ръчкам го в бутона - не съм зареден.

Той пък настоява, звънка, вири нос,

ми, ще ме прощава, но съм още бос.

Те ти, май се чука, уф, ами сега,

май нагазих лука - насреща ми Тя.

- Ми, съм си момченце, дай минутка, две -

кликам й с оченце - Искаш ли кафе?

Душ, въже и риза, после и сако,

Тъпо се ухилих  - Сега пък какво?

- Кой така излиза? Отдолу си гол!

Аз така изцвилих - точно в си бемол.

- Как така дивана, аз мога и прав.

За врата ме хвана, а уж съм корав,

ползва си ме малко ... като манекен,

дънките ми жалко поглеждат към мен,

панталон, обувки и съм вече в тон -

две бързи целувки - ми, съм милион.

- Хайде във таксито!  Знаеш ме, нали? -

гледа дяволито - Ще броя до три

- рече и отсече - и няма шега,

омръзна ми вече да бъда добра.

Дръпни си шкембето, цял си гастроном ...

Вече сме в антрето, в обредния дом.

- Моето мъжленце, да не ти е зле? -

клика ми с оченце - Искаш ли кафе?

 

 

© toti Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??