20 ene 2009, 11:03

Не исках да се будя

1.1K 0 9

Ти пак дойде в моя сън.

Отново с устни ме докосна

и гледаха ни звездите отвън,

от нашата страст омагьосани.

 

 

Горещи слънца в твойте очи

заедно с моите въздишки се родиха

и огън в телата започна да гори,

докато се сливаха тихо.

 

 

И в погледите цели изречения

четяха се и се изгубваха,

намираха и губеха значение,

докато се изключваше разсъдъка.

 

 

Ръцете се докосваха невярващо,

от красотата на мига учудени,

и пак се докосваха устните изгарящо,

а аз не исках да се будя...

 

На L.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ей, ама много сте мили Тоше, пращам ти един камион с целувки
  • Тодоре, значение има(ше), защото не всеки можеше да го разчете с предишния шрифт. А стихът си заслужава четенето.
  • е защо спорите за шрифтове и глупости ..нима има значение когато стихотворението е толкова красиво !Ако някой има мнение по стихотворението нека го каже понеже аз останах без думи !! Прекрасно е Пете Пращам ти купища целувки ..понеже отдавна не съм ти писал !!
  • Петя, то на мойте стихове все им тряббва малко "пипване", защото никога не ми се занимава да ги редактирам
    Доре, не се бях усетила за този проблем...
  • проблемът, Пете, не е в големината на шрифта.
    пробвай да публикуваш с по-стандартен. все пак читателите имат различни версии на windows или ползват други оперативни системи (така ли е правилно?).

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...