Jan 20, 2009, 11:03 AM

Не исках да се будя

  Poetry » Love
1.1K 0 9

Ти пак дойде в моя сън.

Отново с устни ме докосна

и гледаха ни звездите отвън,

от нашата страст омагьосани.

 

 

Горещи слънца в твойте очи

заедно с моите въздишки се родиха

и огън в телата започна да гори,

докато се сливаха тихо.

 

 

И в погледите цели изречения

четяха се и се изгубваха,

намираха и губеха значение,

докато се изключваше разсъдъка.

 

 

Ръцете се докосваха невярващо,

от красотата на мига учудени,

и пак се докосваха устните изгарящо,

а аз не исках да се будя...

 

На L.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • ей, ама много сте мили Тоше, пращам ти един камион с целувки
  • Тодоре, значение има(ше), защото не всеки можеше да го разчете с предишния шрифт. А стихът си заслужава четенето.
  • е защо спорите за шрифтове и глупости ..нима има значение когато стихотворението е толкова красиво !Ако някой има мнение по стихотворението нека го каже понеже аз останах без думи !! Прекрасно е Пете Пращам ти купища целувки ..понеже отдавна не съм ти писал !!
  • Петя, то на мойте стихове все им тряббва малко "пипване", защото никога не ми се занимава да ги редактирам
    Доре, не се бях усетила за този проблем...
  • проблемът, Пете, не е в големината на шрифта.
    пробвай да публикуваш с по-стандартен. все пак читателите имат различни версии на windows или ползват други оперативни системи (така ли е правилно?).

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...