20.01.2009 г., 11:03

Не исках да се будя

1.1K 0 9

Ти пак дойде в моя сън.

Отново с устни ме докосна

и гледаха ни звездите отвън,

от нашата страст омагьосани.

 

 

Горещи слънца в твойте очи

заедно с моите въздишки се родиха

и огън в телата започна да гори,

докато се сливаха тихо.

 

 

И в погледите цели изречения

четяха се и се изгубваха,

намираха и губеха значение,

докато се изключваше разсъдъка.

 

 

Ръцете се докосваха невярващо,

от красотата на мига учудени,

и пак се докосваха устните изгарящо,

а аз не исках да се будя...

 

На L.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ей, ама много сте мили Тоше, пращам ти един камион с целувки
  • Тодоре, значение има(ше), защото не всеки можеше да го разчете с предишния шрифт. А стихът си заслужава четенето.
  • е защо спорите за шрифтове и глупости ..нима има значение когато стихотворението е толкова красиво !Ако някой има мнение по стихотворението нека го каже понеже аз останах без думи !! Прекрасно е Пете Пращам ти купища целувки ..понеже отдавна не съм ти писал !!
  • Петя, то на мойте стихове все им тряббва малко "пипване", защото никога не ми се занимава да ги редактирам
    Доре, не се бях усетила за този проблем...
  • проблемът, Пете, не е в големината на шрифта.
    пробвай да публикуваш с по-стандартен. все пак читателите имат различни версии на windows или ползват други оперативни системи (така ли е правилно?).

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...