2 feb 2015, 18:00

Не исках толкова неща... 

  Poesía
435 0 5

Не исках дните да броя

като стъпало след стъпало,

не исках толкова неща...

за малко времето бе спряло.

Днес твоите ръце приемам 

за нежност... но и за опора,

облягам се на теб без страх

от болка... или от умора...

Не свикнах с другите неща,

Научих се да ги обичам...

И да живея в светлина,

без бъдещето да обричам.

Не се отказах да танцувам,

в живота всичко е възможно...

започнах с думи да рисувам

и е прекрасно... и е сложно...

Не исках дните да броя

като стъпало след стъпало.

Но ти не позволи да спра...

и продължихме... отначало.

 

 

© Андреана андреева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми !
  • Браво на моето момиче!обичам те
  • Животът... това е най- добрата вълна..Благодаря за хубавите коментари :D
  • Много хубаво стихотворение! Талантливо сътворено и в прекрасен стих!
    От него се излъчва топлина, нежност, предана обич, всеотдайност и взаимност в любовта!
    Поздрав и нови творчески успехи!
  • Не съм много компетентна в поезията,
    но мисля,че твориш в правилна посока.
    Поне на мен ми хареса това,което прочетох!
    Продължавай да дерзаеш,мило момиче!
Propuestas
: ??:??