Не исках дните да броя
като стъпало след стъпало,
не исках толкова неща...
за малко времето бе спряло.
Днес твоите ръце приемам
за нежност... но и за опора,
облягам се на теб без страх
от болка... или от умора...
Не свикнах с другите неща,
Научих се да ги обичам...
И да живея в светлина,
без бъдещето да обричам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация