2 февр. 2015 г., 18:00

Не исках толкова неща...

643 0 5

Не исках дните да броя

като стъпало след стъпало,

не исках толкова неща...

за малко времето бе спряло.

Днес твоите ръце приемам 

за нежност... но и за опора,

облягам се на теб без страх

от болка... или от умора...

Не свикнах с другите неща,

Научих се да ги обичам...

И да живея в светлина,

без бъдещето да обричам.

Не се отказах да танцувам,

в живота всичко е възможно...

започнах с думи да рисувам

и е прекрасно... и е сложно...

Не исках дните да броя

като стъпало след стъпало.

Но ти не позволи да спра...

и продължихме... отначало.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреана андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми !
  • Браво на моето момиче!обичам те
  • Животът... това е най- добрата вълна..Благодаря за хубавите коментари :D
  • Много хубаво стихотворение! Талантливо сътворено и в прекрасен стих!
    От него се излъчва топлина, нежност, предана обич, всеотдайност и взаимност в любовта!
    Поздрав и нови творчески успехи!
  • Не съм много компетентна в поезията,
    но мисля,че твориш в правилна посока.
    Поне на мен ми хареса това,което прочетох!
    Продължавай да дерзаеш,мило момиче!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...