Не исках толкова неща...
Не исках дните да броя
като стъпало след стъпало,
не исках толкова неща...
за малко времето бе спряло.
Днес твоите ръце приемам
за нежност... но и за опора,
облягам се на теб без страх
от болка... или от умора...
Не свикнах с другите неща,
Научих се да ги обичам...
И да живея в светлина,
без бъдещето да обричам.
Не се отказах да танцувам,
в живота всичко е възможно...
започнах с думи да рисувам
и е прекрасно... и е сложно...
Не исках дните да броя
като стъпало след стъпало.
Но ти не позволи да спра...
и продължихме... отначало.
© Андреана андреева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми !
-
Браво на моето момиче!обичам те
-
Животът... това е най- добрата вълна..Благодаря за хубавите коментари :D
-
Много хубаво стихотворение! Талантливо сътворено и в прекрасен стих!
От него се излъчва топлина, нежност, предана обич, всеотдайност и взаимност в любовта!
Поздрав и нови творчески успехи! -
Не съм много компетентна в поезията,
но мисля,че твориш в правилна посока.
Поне на мен ми хареса това,което прочетох!
Продължавай да дерзаеш,мило момиче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
