25 oct 2016, 18:37

не искай

  Poesía » Otra
1.8K 4 4

Не искай, ще избягам

ръката си подай ми тихо,

премълчи дума или две,

знам, не ти помагам,

с това замръзнало сърце!

Не искай, ще избягам,

спри ме, скрий ме в  двете си ръце.

Колкото и да повтарям,

думи като „остави ме“ или „не“,

под обвивката изгарям

за една целувка и доживотното „обичам те“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Понякога търпението не е добродетел, а необходимост, като въздух, като ангелски дар.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Христо! Да, не знам всъщност какво се е получило...но не очаквах дори да напиша нещо и като излезе сякаш нямах желание да го поправям, доизпипвам ....не знам.
  • Понякога най- сполучливите произведения се получават именно когато автора най- малко очаква. Браво!
  • Аз благодаря за милите думи! Вдъхновението ме връхлетя неочаквано....Надявам се,че наистина се е получило!
  • Радост, отново си прекрасна! Ред е отново да ти благодаря за настръхналата наслада, която изпитах! Хората не би трябвало да искат някого, или нещо за цял живот, или вечно, защото разваля романтиката на мига. То, ако е истинско, ще бъде вечно. Благодаря отново и поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...