JoyDimitrova (Радост Димитрова)
3 41

25.10.2016 г., 18:37

не искай

Поезия » Друга

1.8K 4 4

Не искай, ще избягам

ръката си подай ми тихо,

премълчи дума или две,

знам, не ти помагам,

с това замръзнало сърце!

Не искай, ще избягам,

спри ме, скрий ме в двете си ръце.

Колкото и да повтарям,

думи като „остави ме“ или „не“,

под обвивката изгарям

за една целувка и доживотното „обичам те“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Понякога търпението не е добродетел, а необходимост, като въздух, като ангелски дар.

Коментари

JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Благодаря ти, Христо! Да, не знам всъщност какво се е получило...но не очаквах дори да напиша нещо и като излезе сякаш нямах желание да го поправям, доизпипвам ....не знам.

2016-10-26T21:34:04+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Понякога най- сполучливите произведения се получават именно когато автора най- малко очаква. Браво!

2016-10-26T20:37:38+03:00
JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Аз благодаря за милите думи! Вдъхновението ме връхлетя неочаквано....Надявам се,че наистина се е получило!

2016-10-25T21:12:28+03:00
rocker (Велин)

Радост, отново си прекрасна! Ред е отново да ти благодаря за настръхналата наслада, която изпитах! Хората не би трябвало да искат някого, или нещо за цял живот, или вечно, защото разваля романтиката на мига. То, ако е истинско, ще бъде вечно. Благодаря отново и поздрави!

2016-10-25T20:09:01+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0