JoyDimitrova (Радост Димитрова)
3 41

25.10.2016 г., 18:37

не искай

Поезия » Друга

1.8K 4 4

Не искай, ще избягам

ръката си подай ми тихо,

премълчи дума или две,

знам, не ти помагам,

с това замръзнало сърце!

Не искай, ще избягам,

спри ме, скрий ме в двете си ръце.

Колкото и да повтарям,

думи като „остави ме“ или „не“,

под обвивката изгарям

за една целувка и доживотното „обичам те“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Понякога търпението не е добродетел, а необходимост, като въздух, като ангелски дар.

Коментари

JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Благодаря ти, Христо! Да, не знам всъщност какво се е получило...но не очаквах дори да напиша нещо и като излезе сякаш нямах желание да го поправям, доизпипвам ....не знам.

2016-10-26T21:34:04+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Понякога най- сполучливите произведения се получават именно когато автора най- малко очаква. Браво!

2016-10-26T20:37:38+03:00
JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Аз благодаря за милите думи! Вдъхновението ме връхлетя неочаквано....Надявам се,че наистина се е получило!

2016-10-25T21:12:28+03:00
rocker (Велин)

Радост, отново си прекрасна! Ред е отново да ти благодаря за настръхналата наслада, която изпитах! Хората не би трябвало да искат някого, или нещо за цял живот, или вечно, защото разваля романтиката на мига. То, ако е истинско, ще бъде вечно. Благодаря отново и поздрави!

2016-10-25T20:09:01+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0