JoyDimitrova (Радост Димитрова)
3 41

25.10.2016 г., 18:37

не искай

Поезия » Друга

1.8K 4 4

Не искай, ще избягам

ръката си подай ми тихо,

премълчи дума или две,

знам, не ти помагам,

с това замръзнало сърце!

Не искай, ще избягам,

спри ме, скрий ме в двете си ръце.

Колкото и да повтарям,

думи като „остави ме“ или „не“,

под обвивката изгарям

за една целувка и доживотното „обичам те“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Понякога търпението не е добродетел, а необходимост, като въздух, като ангелски дар.

Коментари

JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Благодаря ти, Христо! Да, не знам всъщност какво се е получило...но не очаквах дори да напиша нещо и като излезе сякаш нямах желание да го поправям, доизпипвам ....не знам.

2016-10-26T21:34:04+03:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Понякога най- сполучливите произведения се получават именно когато автора най- малко очаква. Браво!

2016-10-26T20:37:38+03:00
JoyDimitrova (Радост Димитрова)

Аз благодаря за милите думи! Вдъхновението ме връхлетя неочаквано....Надявам се,че наистина се е получило!

2016-10-25T21:12:28+03:00
rocker (Велин)

Радост, отново си прекрасна! Ред е отново да ти благодаря за настръхналата наслада, която изпитах! Хората не би трябвало да искат някого, или нещо за цял живот, или вечно, защото разваля романтиката на мига. То, ако е истинско, ще бъде вечно. Благодаря отново и поздрави!

2016-10-25T20:09:01+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0