Nejnostt (Даниела Тодорова) Nejnostt (Даниела Тодорова)
194
28 oct 2012, 20:15

Не искам

  Poesía » Civil
2.5K 0 11

Не искам

Не искам повече да дишам,
вземи си, Господи, дъха!
Последната си дадох риза
и нямам да се облека.

Вземи и Кръста, дето мъкна,
не ми е нужен да умра,
че аз, преди да ме разпънат,
възкръснах обич да творя.

Вземи венеца - вечни рани
венчаят моето чело,
да видя само, Боже, дай ми
защо е всичко туй било!

Защото... няма вече въздух
и киселинен е дъжда,
а хората се лъжат мъдро
творецът кой е на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0