Не искам
Не искам
Не искам повече да дишам,
вземи си, Господи, дъха!
Последната си дадох риза
и нямам да се облека.
Вземи и Кръста, дето мъкна,
не ми е нужен да умра,
че аз, преди да ме разпънат,
възкръснах обич да творя.
Вземи венеца - вечни рани
венчаят моето чело,
да видя само, Боже, дай ми
защо е всичко туй било!
Защото... няма вече въздух
и киселинен е дъжда,
а хората се лъжат мъдро
творецът кой е на света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Тодорова Все права защищены
