Не искам
Не искам повече да дишам,
вземи си, Господи, дъха!
Последната си дадох риза
и нямам да се облека.
Вземи и Кръста, дето мъкна,
не ми е нужен да умра,
че аз, преди да ме разпънат,
възкръснах обич да творя.
Вземи венеца - вечни рани
венчаят моето чело,
да видя само, Боже, дай ми
защо е всичко туй било!
Защото... няма вече въздух
и киселинен е дъжда,
а хората се лъжат мъдро
творецът кой е на света!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
