Не искам
Не искам повече да дишам,
вземи си, Господи, дъха!
Последната си дадох риза
и нямам да се облека.
Вземи и Кръста, дето мъкна,
не ми е нужен да умра,
че аз, преди да ме разпънат,
възкръснах обич да творя.
Вземи венеца - вечни рани
венчаят моето чело,
да видя само, Боже, дай ми
защо е всичко туй било!
Защото... няма вече въздух
и киселинен е дъжда,
а хората се лъжат мъдро
творецът кой е на света!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
