19 ago 2008, 15:25

Не искам да говоря за това

  Poesía » Otra
765 0 1
И както всички сме свидетели на тези истории,
и защото сценария е изтъркан и скалъпен зле,
така и аз изпитвам гняв, ако се повтори
всяко провалено представление, както искат те.
И дори по време на анархията необяснима,
която намира грешки и проваля моето сърце,
аз отново слагам маската на ролята си любима
и като на кино отново играя с теб.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.


И както след всяка пиеса се пренаписва
сюжета, сякаш за мен е един и същ.
За мен може би всичко тук описва
колелото на времето поне още веднъж.
Забравяйки текста си, дори не помня
кога за последно получих овации.
Сега изправен срещу теб ще се боря,
готов да посрещна още твои аспирации.

Толкова стихове минаха тука,
толкова премеждия през тези времена.
Понякога бих желал скука,
отколкото всякакви неверни неща.
Всичко някак преминава
и моите мисли са различни.
Те са тези, които решават
какво да мразя и обичам.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И те знаят явно всичко,
    което притежавам вътре в моята душа
    ----
    Според мен никой не може да знае всичко, което се крие там...
    Душата е храм...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...