Aug 19, 2008, 3:25 PM

Не искам да говоря за това

  Poetry » Other
766 0 1
И както всички сме свидетели на тези истории,
и защото сценария е изтъркан и скалъпен зле,
така и аз изпитвам гняв, ако се повтори
всяко провалено представление, както искат те.
И дори по време на анархията необяснима,
която намира грешки и проваля моето сърце,
аз отново слагам маската на ролята си любима
и като на кино отново играя с теб.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.


И както след всяка пиеса се пренаписва
сюжета, сякаш за мен е един и същ.
За мен може би всичко тук описва
колелото на времето поне още веднъж.
Забравяйки текста си, дори не помня
кога за последно получих овации.
Сега изправен срещу теб ще се боря,
готов да посрещна още твои аспирации.

Толкова стихове минаха тука,
толкова премеждия през тези времена.
Понякога бих желал скука,
отколкото всякакви неверни неща.
Всичко някак преминава
и моите мисли са различни.
Те са тези, които решават
какво да мразя и обичам.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И те знаят явно всичко,
    което притежавам вътре в моята душа
    ----
    Според мен никой не може да знае всичко, което се крие там...
    Душата е храм...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...