Aug 19, 2008, 3:25 PM

Не искам да говоря за това

  Poetry » Other
764 0 1
И както всички сме свидетели на тези истории,
и защото сценария е изтъркан и скалъпен зле,
така и аз изпитвам гняв, ако се повтори
всяко провалено представление, както искат те.
И дори по време на анархията необяснима,
която намира грешки и проваля моето сърце,
аз отново слагам маската на ролята си любима
и като на кино отново играя с теб.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.


И както след всяка пиеса се пренаписва
сюжета, сякаш за мен е един и същ.
За мен може би всичко тук описва
колелото на времето поне още веднъж.
Забравяйки текста си, дори не помня
кога за последно получих овации.
Сега изправен срещу теб ще се боря,
готов да посрещна още твои аспирации.

Толкова стихове минаха тука,
толкова премеждия през тези времена.
Понякога бих желал скука,
отколкото всякакви неверни неща.
Всичко някак преминава
и моите мисли са различни.
Те са тези, които решават
какво да мразя и обичам.

Те имат всички предпоставки
да дръпнат завесата и да видят мен,
но моите истински представи,
може би никога няма да паднат в плен.
И те знаят явно всичко,
което притежавам вътре в моята душа.
Страданията, които обичам,
но не искам да говоря за това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И те знаят явно всичко,
    което притежавам вътре в моята душа
    ----
    Според мен никой не може да знае всичко, което се крие там...
    Душата е храм...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....