Облян спомен нежна тишина отиде си
мълчи нощта не искам да те върна странно нещо любовта е
Днес не чаках няма те отдавна не плача не
по скоро името ти наивно си мълвя
беше права и болката минава и времето следите заличава
Ала в мене прокрадва се една въздишка сляпа
цветята вехнат мила дъждът не ги поля
И душата ми е сляпа и светлината ú замря
изчезна някъде шумът и даже къщата е няма
ти болката ми преглътни аз горд съм мен не ми тежи
Ни ласки преброени ни спомени сълзи
стъпките утихнаха преди години може би и векове ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.