Облян спомен нежна тишина отиде си

мълчи нощта не искам да те върна странно нещо любовта е

Днес не чаках няма те отдавна не плача не

по скоро името ти наивно си мълвя

беше права и болката минава и времето следите заличава

Ала в мене прокрадва се една въздишка сляпа

цветята вехнат мила дъждът не ги поля

И душата ми е сляпа и светлината ú замря

изчезна някъде шумът и даже къщата е няма

ти болката ми преглътни аз горд съм мен не ми тежи

Ни ласки преброени ни спомени сълзи

стъпките утихнаха преди години може би и векове

празно стана запустя градина на двора

Ти искаше да бъдеш волна аз исках да ти го спестя

направихме любими грешки всеки своя път вървя

Отиде си не искам да те върна сега свободна си върви натам

аз ще бъда блед горчив и ням