Jan 21, 2012, 6:38 PM

Не искам да те върна

  Poetry » Love
1K 0 1

Облян спомен нежна тишина отиде си

мълчи нощта не искам да те върна странно нещо любовта е

 

Днес не чаках няма те отдавна не плача не

по скоро името ти наивно си мълвя

беше права и болката минава и времето следите заличава

 

Ала в мене прокрадва се една въздишка сляпа

цветята вехнат мила дъждът не ги поля

 

И душата ми е сляпа и светлината ú замря

изчезна някъде шумът и даже къщата е няма

ти болката ми преглътни аз горд съм мен не ми тежи

 

Ни ласки преброени ни спомени сълзи

стъпките утихнаха преди години може би и векове

празно стана запустя градина на двора

 

 

Ти искаше да бъдеш волна аз исках да ти го спестя

направихме любими грешки всеки своя път вървя

 

Отиде си не искам да те върна сега свободна си върви натам

аз ще бъда блед горчив и ням

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесвам безпунктуационни текстове, но тук малките знаци ми липсват

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...