8 dic 2006, 5:49

не искам да те забравя...

  Poesía
1.3K 0 4
не искам да забравям,
моето момче,
което тъй безумно аз обичам,
и в любов му се заричам...
не искам да забравям
неговия глас,
който в нощите ме галеше,
а как искам да го чувам аз...
всеки ден да бъде той до мен...
да няма край...
да бъде вечно в моя плен...
но близко е до мен...
а сърцето му е тъй далече,
а как обичам го от толкоз време вече...
не искам да изчезне от живота ми...
разбери...
че без него аз съм нищо,
че частичка е от мойте гърди...
той е там, вътре, във сърцето
и изтръгна ли го аз
ще погубя себе си,
и никога не ще чуя неговия глас...
не искам да забравя
всеки миг, прекаран с него,
че само спомена остана,
дори гори във мене,
като дълбока рана...
не искам да те забравя, мили,
разбери,
чуй гласа ми и се спри,
че мойте устни тебе всеки ден зоват...
че ръцете с твойте искат заедно да се държат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...