не искам да те забравя...
не искам да забравям,
моето момче,
което тъй безумно аз обичам,
и в любов му се заричам...
не искам да забравям
неговия глас,
който в нощите ме галеше,
а как искам да го чувам аз...
всеки ден да бъде той до мен...
да няма край...
да бъде вечно в моя плен...
но близко е до мен...
а сърцето му е тъй далече,
а как обичам го от толкоз време вече...
не искам да изчезне от живота ми...
разбери...
че без него аз съм нищо,
че частичка е от мойте гърди...
той е там, вътре, във сърцето
и изтръгна ли го аз
ще погубя себе си,
и никога не ще чуя неговия глас...
не искам да забравя
всеки миг, прекаран с него,
че само спомена остана,
дори гори във мене,
като дълбока рана...
не искам да те забравя, мили,
разбери,
чуй гласа ми и се спри,
че мойте устни тебе всеки ден зоват...
че ръцете с твойте искат заедно да се държат...
моето момче,
което тъй безумно аз обичам,
и в любов му се заричам...
не искам да забравям
неговия глас,
който в нощите ме галеше,
а как искам да го чувам аз...
всеки ден да бъде той до мен...
да няма край...
да бъде вечно в моя плен...
но близко е до мен...
а сърцето му е тъй далече,
а как обичам го от толкоз време вече...
не искам да изчезне от живота ми...
разбери...
че без него аз съм нищо,
че частичка е от мойте гърди...
той е там, вътре, във сърцето
и изтръгна ли го аз
ще погубя себе си,
и никога не ще чуя неговия глас...
не искам да забравя
всеки миг, прекаран с него,
че само спомена остана,
дори гори във мене,
като дълбока рана...
не искам да те забравя, мили,
разбери,
чуй гласа ми и се спри,
че мойте устни тебе всеки ден зоват...
че ръцете с твойте искат заедно да се държат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
