Dec 8, 2006, 5:49 AM

не искам да те забравя...

  Poetry
1.3K 0 4
не искам да забравям,
моето момче,
което тъй безумно аз обичам,
и в любов му се заричам...
не искам да забравям
неговия глас,
който в нощите ме галеше,
а как искам да го чувам аз...
всеки ден да бъде той до мен...
да няма край...
да бъде вечно в моя плен...
но близко е до мен...
а сърцето му е тъй далече,
а как обичам го от толкоз време вече...
не искам да изчезне от живота ми...
разбери...
че без него аз съм нищо,
че частичка е от мойте гърди...
той е там, вътре, във сърцето
и изтръгна ли го аз
ще погубя себе си,
и никога не ще чуя неговия глас...
не искам да забравя
всеки миг, прекаран с него,
че само спомена остана,
дори гори във мене,
като дълбока рана...
не искам да те забравя, мили,
разбери,
чуй гласа ми и се спри,
че мойте устни тебе всеки ден зоват...
че ръцете с твойте искат заедно да се държат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...