19 dic 2008, 7:45

Не искам да забравя

834 0 10

Знаеш ли как помня още оня поглед,

поглъщащ ме с нежна обич -

това бе твоето лице.

 

Знаеш ли как чувствам още оня допир,

загръщащ ме и чудно топъл -

това бяха твоите ръце.

 

Знаеш ли как пазя още оня пламък,

стопяващ ме и пак създаващ -

това бе твоето сърце.

 

Знаеш ли, не искам да забравя...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не искам да забравя как морето,
    не спираше победно към брега.
    В скалите срещаше оная сила,
    която с времето превръща се в зрънца.

    Не искам да забравя оня поглед,
    невинен и свободен-на сърна.
    Душата търси винаги простора
    да литне сред гората от цветя.

    Не мога като теб СесиВсеки си има мелодия...
    Поздрави!
  • Хубав стих понякога нетрябва да забравяме поздрави!!!
  • да, явно той вече е забравил - за това си длъжна да помниш поне ти. иначе красотата ще изгуби енергията си и ще замръзне забравена.
  • Благодаря ви мили приятели!
  • хубаво

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....