Dec 19, 2008, 7:45 AM

Не искам да забравя

  Poetry » Love
835 0 10

Знаеш ли как помня още оня поглед,

поглъщащ ме с нежна обич -

това бе твоето лице.

 

Знаеш ли как чувствам още оня допир,

загръщащ ме и чудно топъл -

това бяха твоите ръце.

 

Знаеш ли как пазя още оня пламък,

стопяващ ме и пак създаващ -

това бе твоето сърце.

 

Знаеш ли, не искам да забравя...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не искам да забравя как морето,
    не спираше победно към брега.
    В скалите срещаше оная сила,
    която с времето превръща се в зрънца.

    Не искам да забравя оня поглед,
    невинен и свободен-на сърна.
    Душата търси винаги простора
    да литне сред гората от цветя.

    Не мога като теб СесиВсеки си има мелодия...
    Поздрави!
  • Хубав стих понякога нетрябва да забравяме поздрави!!!
  • да, явно той вече е забравил - за това си длъжна да помниш поне ти. иначе красотата ще изгуби енергията си и ще замръзне забравена.
  • Благодаря ви мили приятели!
  • хубаво

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...