Dec 19, 2008, 7:45 AM

Не искам да забравя

  Poetry » Love
833 0 10

Знаеш ли как помня още оня поглед,

поглъщащ ме с нежна обич -

това бе твоето лице.

 

Знаеш ли как чувствам още оня допир,

загръщащ ме и чудно топъл -

това бяха твоите ръце.

 

Знаеш ли как пазя още оня пламък,

стопяващ ме и пак създаващ -

това бе твоето сърце.

 

Знаеш ли, не искам да забравя...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не искам да забравя как морето,
    не спираше победно към брега.
    В скалите срещаше оная сила,
    която с времето превръща се в зрънца.

    Не искам да забравя оня поглед,
    невинен и свободен-на сърна.
    Душата търси винаги простора
    да литне сред гората от цветя.

    Не мога като теб СесиВсеки си има мелодия...
    Поздрави!
  • Хубав стих понякога нетрябва да забравяме поздрави!!!
  • да, явно той вече е забравил - за това си длъжна да помниш поне ти. иначе красотата ще изгуби енергията си и ще замръзне забравена.
  • Благодаря ви мили приятели!
  • хубаво

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...