19 дек. 2008 г., 07:45

Не искам да забравя

836 0 10

Знаеш ли как помня още оня поглед,

поглъщащ ме с нежна обич -

това бе твоето лице.

 

Знаеш ли как чувствам още оня допир,

загръщащ ме и чудно топъл -

това бяха твоите ръце.

 

Знаеш ли как пазя още оня пламък,

стопяващ ме и пак създаващ -

това бе твоето сърце.

 

Знаеш ли, не искам да забравя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не искам да забравя как морето,
    не спираше победно към брега.
    В скалите срещаше оная сила,
    която с времето превръща се в зрънца.

    Не искам да забравя оня поглед,
    невинен и свободен-на сърна.
    Душата търси винаги простора
    да литне сред гората от цветя.

    Не мога като теб СесиВсеки си има мелодия...
    Поздрави!
  • Хубав стих понякога нетрябва да забравяме поздрави!!!
  • да, явно той вече е забравил - за това си длъжна да помниш поне ти. иначе красотата ще изгуби енергията си и ще замръзне забравена.
  • Благодаря ви мили приятели!
  • хубаво

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...