15 ene 2011, 20:50  

Не излитай!

  Poesía » Otra
660 0 1

 

 

Не излитай прекалено високо, душа, не излитай!
Там, над облака сив, разпрострян по небето, е тихо.
Там, до слънцето близо, душа, е космично самотно.
През озонова дупка, вледенена душа, ще втечняваш азота.

 

Не е полет това, не е радост, душа, само страх е!
Да не те наранят, си готова, душа, да размахаш
със ръце и с коси - да се вържеш за лудия вятър.
Не е подвиг да бягаш, душа, като мен! Не е святост

 

да откъснеш от себе си връзки - нерадостни мисли!
Самотата, но само за кратко, душа, е пречистване.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Философски поглед към вътрешното Аз. Самотата можеш да допуснеш, но за кратко. Прекалено дългото осамотяване би ни убило. Нестандартен и неочакван от теб хубав стих!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...