15 ene 2011, 20:50  

Не излитай!

  Poesía » Otra
657 0 1

 

 

Не излитай прекалено високо, душа, не излитай!
Там, над облака сив, разпрострян по небето, е тихо.
Там, до слънцето близо, душа, е космично самотно.
През озонова дупка, вледенена душа, ще втечняваш азота.

 

Не е полет това, не е радост, душа, само страх е!
Да не те наранят, си готова, душа, да размахаш
със ръце и с коси - да се вържеш за лудия вятър.
Не е подвиг да бягаш, душа, като мен! Не е святост

 

да откъснеш от себе си връзки - нерадостни мисли!
Самотата, но само за кратко, душа, е пречистване.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Философски поглед към вътрешното Аз. Самотата можеш да допуснеш, но за кратко. Прекалено дългото осамотяване би ни убило. Нестандартен и неочакван от теб хубав стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...