Не изпращай любовни писма
Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.
И макар да си тъй романтичен
и по рицарски благороден,
ти на него, уви, не приличаш,
той е друга, различна порода.
Ти със думи целуваш ме нежно,
той понякога с думи ранява,
ала само след миг ме отвежда
на онази вълшебна дъбрава,
над която светулки прелитат,
еднорози в просъница тичат
и са само на педя звездите,
затова до безкрай го обичам!
Той си тръгва, когато поиска,
и за сбогом глава не обръща,
но обида и гордост подтискам,
щом накрая при мен се завръща.
И е тъжна, почти безнадеждна
любовта, със която живея,
но в душата му щом се оглеждам,
как, кажи, да забравя за нея?
Нежни строфи, пред мен на коляно,
не мълви, като рицар в доспехи!
Той две думи прошепна ми само,
но отекват във мен като ехо.
И дори да ме тласка към ада,
без пощада и милост да знае,
вдън земя даже аз да пропадам,
ще го търся, дори и след края!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Вергова Todos los derechos reservados
