Не изпращай любовни писма
Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.
И макар да си тъй романтичен
и по рицарски благороден,
ти на него, уви, не приличаш,
той е друга, различна порода.
Ти със думи целуваш ме нежно,
той понякога с думи ранява,
ала само след миг ме отвежда
на онази вълшебна дъбрава,
над която светулки прелитат,
еднорози в просъница тичат
и са само на педя звездите,
затова до безкрай го обичам!
Той си тръгва, когато поиска,
и за сбогом глава не обръща,
но обида и гордост подтискам,
щом накрая при мен се завръща.
И е тъжна, почти безнадеждна
любовта, със която живея,
но в душата му щом се оглеждам,
как, кажи, да забравя за нея?
Нежни строфи, пред мен на коляно,
не мълви, като рицар в доспехи!
Той две думи прошепна ми само,
но отекват във мен като ехо.
И дори да ме тласка към ада,
без пощада и милост да знае,
вдън земя даже аз да пропадам,
ще го търся, дори и след края!
© Мария Вергова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Признавам ти я. Едно на нула за теб😉
Гуд найт everybody 🌌 -
Не държа да имам последната дума, особено под това стихотворение. А и не ме интересуват мъже. Поделяйте си ги както ви харесва!
Да, заради Бургас е. Там пишем поезия и сме бамбашка. Казах “поезия”, не “стихота”. ✌️ -
Оф, Петър...
Познавам такива жени-брегове. Доживотно влюбени в чаровния хулиган, който е влюбен във всички жени и най-много в себе си. Жалка картина са. Но на стих излиза добре. Ще да е заради Бургас 😛
Жената, която знае какво иска, търси стабилност. Познавам малко мъжкари, но нестабилен нито един. Това, което не притежават нито рицарите, нито сърдечните хулигани. И, само на теб ще доверя, на ухо "не са утопия"... -
Не знам коя е Марта Ганчева, но стихотворението и е футуристична утопия. 😆 Ако има такива мъже, те са на друга планета. Искрено съчувствам на не всичките жени, хах.
Този на Мария е друга работа, и то не само защото тя е от Бургас, макар че аз съм пристрастен към Бургас, затова и го споменавам два пъти в едно изречение. Мъжът, който описва Мария (не романтичния рицар а другия) го има.
Абе, май точно защото е от Бургас. 😊👍 -
Толкова е хубаво!♥️♥️♥️ Аплодирам те от цялото си сърце!👏
-
Петър1, има жени, които не са 'всички' и харесват ( и проглеждат) само за такива мъже. Като този, по-долу 😊
Стихото е много хубаво, иначе. Но съчувствам на лирическата, искрено. -
Мъжът на жената трябва
да е висок и буен
да носи червен пояс
нож и пръстен с кехлибар
да има добро сърце и завършени битки
да язди кон и да може да гали женска грива
да мълчи страшно и да обича със страст
да помни доброто и да забравя лошото
да пали огън и да потушава пожари
да може да дава и да прави щедри подаръци
да е великодушен и да не прощава лъжата
да прави любов дълго и да се сърди кратко
да носи на женски сълзи и прищявки
да кара жената нощем да пее
денем да му прави хляб
да е силен и да може да счупи всяко съмнение на две
а любовта да умножава по четири
мъжът трябва да може си развие червения пояс и да го постеле под бялата кожа на жената
да легнат и да засветят като жар в тъмното
двамата
двамата
а жената от тоя огън да е лизната
и очи за друг пояс да няма
като златна паричка да се завърти тя във въздуха
и в широката му длан да падне
ези или тура
на живота жребия.
Марта Ганчева ❤ -
💖 ...
-
Много добро, Бургаско момиче (макар и на преклонна вече възраст) 😊
Стихът ти казва точно какви мъже обича (почти) всяка жена.
Всъщност всяка жена.
Останалото е бошлаф, и празни приказки.
Накратко: мъжът идва, и взема това, което жената копнее да му даде. Но точно и само на него.
После си тръгва, понеже е див, и така трябва.
Жена, която пожелае да опитоми такъв мъж има нужда от домашен любимец. 😊 -
Великолепен стих!
-
Маги, Веселка, благодаря ви!
-
Прекрасно и неповторимо!Поздравления!
-
искрено, по женски красиво казано и
написано... поздравявам те.. -
Благодаря ви! Успех и вдъхновение на всички автори в сайта!
-
Хубави думи си оставила на прага на сърцата ни, Мария. Защото идват от върха на сърцето ти, ние ти вярваме...И оставяме на твоя бряг, където не винаги грее слънце, но дебнат и изненади!!!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Благодаря!
-
Казвал ли съм ти колко хубаво и истински пишеш?
А "Носталгия" ми е любимо -
Браво, браво, браво!
Великолепен стих!
Това се казва любов
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Хареса ми.